Пасифлора, Passiflora, Цвете пясъчен часовник, Цвете на страстта

   За родина на пасифлората водят спор няколко латиноамерикански държави – Аржентина, Бразилия и Перу. Там гъстотата на диворастящите лиани от този род е най-голяма. До моментa има над петстотин диви и хибридни вида пасифлори. За кръстници на цветето на страстта се смятат католическите мисионерите в Южна Америка. Името произхожда от испанското „passion“ – „passion flower“, като мисионерите го нарекли така в чест на Страстите Христови. Всяка част от растението е наречена на последните дни на Христос. Разперените пръсти на листата – на Светото разпятие, десетте петали и сепали – верните апостоли, нишковидната коронка на цвета – трънливия венец, чашковидният плодник – на Светия Граал и т.н.
Пасифлората е увивна лиана, която се захваща успешно за сводове, арки, тръбни и конусовидни конструкции така също и за стени и огради.
Любимо изложение на пасифлората е южното. Тя е изключително светлолюбиво растение, а позиционирането и спрямо слънцето е от особено важно значение за цъфтежната фаза, която продължава от май до септември. Ако вашето цвете на страстта е разположено на по-сенчесто место, няма да цъфти така, както ако е на пряко слънцеогряване. Поливайте обилно през летният сезон, пасифлорите обожават влажната почва през лятото. Ако имате възможност, „къпете“ цялото растение с вода, опръсквайте редовно и то ще ви се отблагодари с прекрасно зелени и свежи листа и обилен цвят.
За размножаване на пасифлора се използват резници или семена. И двата начина дават добри резултати за любителите на цветята – „часовници”. Желателно е използването на вкоренител при залагането на резниците.
Цветовете на пасифлорите са най-впечатляващата част на това растение. Бели, сини, жълти, червени и виолетови комбинации – цветовете на пасифлората грабват окото от пръв поглед. Плодовете на някои пасофлори са ядливи и биха могли да се предложат като екзотичен десерт – например маракуята.
 Отдавна у нас се отглежда пасифлора на открито – по дворове и градини. В южните части на България тя се чувства добре и понася леко меките зими. Спорно е дали преди зазимяването, през есента, трябва да се подрязва или лианата да се остави. Практикуват се и двата метода.

Автор: hobbykafe