Римският пантеон - едно от величията на Рим

   Римският пантеон е един от многото исторически символи на Рим. В действителност Римският пантеон е най-голямата архитектурна и културна забележителност на града, що се отнася до божествени храмове. В буквален превод думата пантеон означава „всички богове”. Този колосален монумент се счита за най-големия храм от неармиран бетон в света. Милиони туристи от цял свят се стичат днес в Римския пантеон, защото той е най-добре запазената сграда от Древен Рим, до която може да се докосне днес човек.

Смята се, че е построен през 27 - 25 г. пр.н.е. от император Марк Випсаний Агрипа. Той бил приятел и генерал на Октавиан Август. Римският пантеон е издигнат като храм на деветте божества на седемте планети от официалната религия в Древния Рим. В своя първоначален вид той е оглавяван от три божества: Юпитер, Марс и Квирин, чиито функции се разпределят в съответствие с типичната за индоевропейците трипартитна структура: първият е носител на жреческа и царска власт, вторият - на военна сила, третият - защитник и осигуряващ храна за всички. Квирин, древен бог, почитан вероятно от италийското племе сабини, по-късно бива отъждествяван с Ромул, обожествения основател на Рим. По-късно пантеона става християнски храм от 7-ми век. От създаването си по време на цялата си история Римският пантеон служи само и единствено като храм. 

Днес, в една от капелите на Римския пантеон се намират гробовете на последните италиански крале - Виктор Емануил II, жена му кралица Маргарита и синът му Умберто I. Техните гробни камери се поддържат от доброволци на монархическите организации.

Освен тленните останки на тези монарски, тук могат да се видят и останките на художника Рафаело Санцио, на архитекта Балдасаре Перуци и на музиканта Арканджело Корели. 

Върхът на купола на тази грандиозна постройка е кух, което позволява светлината да влиза във вътрешността от покрива, подобно на око. В действителност тази част от храма, представляваща кръгъл отвор с диаметър 8, 9 метра се нарича именно „Окото“ („occula“).

Специалист по антични часовници от университета на Отаго - Робърт Хана твърди, че Римският пантеон е бил не само храм, но и гигантски часовник. Неговата хипотеза се основава на това, че през 6-те зимни месеца светлината от слънцето по пладне минава по определен път по купола. През лятото Слънцето е по-високо и лъчът върви по стените и по пода.

През двете равноденствия - през март и септември, слънчевата светлина огрява връзката между покрива и стената над северната врата на сградата. Решетка над вратата пропуска слънчевия сноп до предния двор с колоните. Точно това е единственият момент от годината, в който в Римския пантеон влиза слънце, ако вратите му са затворени. Робърт хана е категоричен, че това не е случайно. Купол с дупка на върха е типичен слънчев часовник в Древен Рим. 

Размерът на такива часовници обикновено е много по-малък. Покривът на пантеона е доста плосък, гледано отвън, но отвътре той е идеално полукълбо. При равноденствие Слънцето е на небесния екватор, смятан за идеалния вечен дом за боговете. Според Хана древните римляни смятали, че като подчертава равноденствията, пантеонът издига молещите се в пантеона императори до царството на боговете.

Днес Римският пантеон все още се използва като църква, като тук редовно се провеждат религиозни меси при специални празници. Височината на конструкцията на този безценен монумент в Рим достига до 84 метра, а максималната му ширина е около 58 метра.