Лилиума - Lilium (лат.) дава името на семейство liliaceae

ЛЕГЕНДИТЕ
Когато падащите звезди докоснат земната повърхност, се превръщат в цветя и тези цветя са лилиумите. Тази легенда дала друго име на лилиума “Звезда на земята”.
Древните елини смятали, че лилиумът се е появил, когато от гръдта на богинята майка Хера капнали няколко капки мляко на земята. Затова и първото такова цвете било бяло. Други капки мляко останали в небето и те се превърнали в звезди от Млечния път.
Там в Рая, където змията изкушавала Ева, цъфтели лилиуми. Въпреки, че видели как тя се предала на изкушението, отхапвайки от ябълката, лилиумите запазили своята непорочна белота.
Люлката на Мойсей била вързана под жълти лилиуми, които растели между тръстики и камъши.
Персийската столица по времето на Кир, в края на V в. пр.н.е. била наричана “градът на лилиите”.

Няма друго цвете, за което да са създадени толкова много легенди!
Възхищението от това цвете не само е родило легендите, а е оставило негови изображения върху асирийски и древноегипетски паметници. По-късно е намерило израз върху парични знаци. Лилия е била изобразена върху римски монети и френски флорини от времето на Людовик ІХ. А Людовик ХІV пуснал в обръщение пари във формата на златни и сребърни лилии.

Едни автори от Ботаническа градина-БАН (Д. Венкова, д-р А.Дончева) считат, че името на цветето произхожда от думата “ли-ли”, която означава “бял-бял”. Авторите не са единни дали “ли-ли” е древнокелтска, или древногалска дума. (Тази подробност може наистина да е незначителна, колкото и “знаенето” на някои чужденци, че столицата на България е Букурещ.)
Други автори (инж.агр. М.Граматнички) приемат, че думата “лилиум” идва от гръцката дума “Leirion” – бял.

Известните повече от 100 вида диворастящи лилиуми се срещат в природата в страните от Северното полукълбо с умерен и субтропичен климат – Европа, Азия и Северна Америка.
До ХІХ век в Европа се внасяли множество диворастящи екзотични цветя от цял свят. Включително и диворастящи лилиуми. Пристигали основно от Далечния Изток, Китай и Япония. Техните цветове започнали да не се харесват на специалистите. И в началото на ХХ в. започнало създаването на нови видове с по-големи и по-разнообразни цветове. По това време, през 1903 г., в Китайски Тибет бил открит уникален диворастящ лилиум. Между всички диваци той бил огромен – 150 см. висок. Цветът му бил нещо невиждано до тогава. Дълъг към 15 см. Снежно бял с жълто гърло, отвън с леко розов оттенък. Тесния като тръба цвят се разширявал накрая и около него ухаело на нещо непознато и в същото време много познато. Смесица от всички аромати, които се разнасяли край пекарната на главния кралски сладкар. А луковицата му била невъобразима – грамадна, почти кръгла и лилава на цвят. Когато през следващата 1904 г. тибетският лилиум цъфнал за пръв път, всички специалисти единодушно му дали името Lililum Regalе. Това е мамината “Царска лилия”. Вече 96 години Lililum Regalе е единствения диворастящ вид, който е разпространен в цял свят.
За това време са създадени, казват, около 5000 сорта, групирани в 7 класификационни групи. У нас, до края на ХХ век, само на тесен кръг цветари са били известни хибридните лилиуми.

Истинска революция в селекционерството било създаването за пръв път на междугрупов хибрид – нещо като рожба от смесен брак. Тази рожба се появила в Америка през 1952 г. по времето на ежедневния, битов расизъм. От родителските хибриди – от групата “тръбести” Trupets и от групата “ориенталски” Oriental – разцъфтяла “Черната красота” Black Beauty!!!

Новите междугрупови хибриди образували нова, VІІІ класификационна група „ОТ“.
Ако някой знае, нека да каже има ли друго цвете, освен лилиума, при което видовете, хибридите и сортовете му да са групирани по толкова различни белези, че не можеш да му хванеш края. От първата написана дума все за този момент мисля – коя подреба да избера.
Накрая реших да избера тази подредба, която не срещнах никъде из нета, нито в цветарската преса. Но която е най-важна за нас, любителите, като клекнем да садим луковиците.

Колко дълбоко в земята трябва да се засаждат лилиумите?
По този критерий всички лилиуми се делят на две групи.
Лилиумите от едната група образуват корени на базата, дъното на луковицата. Луковичките-бебета излизат от луковицата-майка. За тези лилиуми утвърдения израз е “с базално вкореняване”.
Същото напълно се отнася и за лилиумите от другата група. Само че те образуват корени и на ІІ етаж. При повърхността на земята стеблата на тези лилиуми обрастват с корени. И с бебета! В този случай приетият израз в литературата е “стъблено вкореняване”. Аз употребявам “БОС – бебета в основата на стеблото.”
Не е възможно по външността на купената луковица да се познае дали тя е с базално , или със стъблено вкореняване. Ъпсурт!!!
В литературата за лилиумите две неща ме вбесяват и не се примирявам с тях. Едното е, че никъде не добавят в описанието на сортовете как се вкореняват. И няма да го прочетете на никоя опаковка. (Другото е от незнанието на някой преводач, който няма зрителна представа за думата “фес”. Трябва веднага да уточня. Фесът е пресечен конус. Изглежда като саксия, нахлупена на главата с дъното нагоре. Няма как подвитите нагоре венчелистчета на лилиум да приличат на пресечен конус и обърната с дъното нагоре саксия. Но на тюрбан, на чалма – да, приличат.)
А е много важно за жизнеността на всяка купена луковица да я засадим на необходимата и достатъчна дълбочина. Защото, ако в дупка с дълбочина за луковица със стъблено вкореняване, засадите луковица с базално вкореняване, пишете я бегАла! Тъкмо ще видите цветните пъпки и за седмица ще загине. Резултатът ще е същия и в обратния случай.
Луковиците с базално вкореняване се засаждат плитко – на 5 см.
Луковиците със стълбено вкореняване се засаждат дълбоко – на 15-20 см.
Ще се доверя на Книгата. Т.е., на “Експерт по градинските цветя” д-р Д.Д. Хесайон, ИК “Гея либрис”, 2003 г. Разпознавам цели пасажи от нея в авторски публикации по темата в цветарската преса (които съм напъхала в “джобове” в папка Лилиуми от 2006 г.). Че и в статията на Бимбарго в стария форум. (Но пък е похвално, че той е посочил имената на авторите под снимките на различни лилиуми.)

ВИДОВЕ ЛИЛИУМИ
А. Вкоренява се стеблото. Луковицата се засажда дълбоко 15 – 20 см.L. Amabile h 1.20 м., сади се през 45 см. Цветовете са с форма на чалма, с d 7.5 см. и са червени с черни петънца. Има неприятна миризма. Цъфти м.м. VІ – VІІ.
L. Auratum h 1.50 – 2.40, сади се през 30 см. Цветовете са с форма да кУпа, с d 20-25 см., бели с жълти ивици, с кафяви петъца. М.м. VІІІ -ІХ.
L. Henryi h 1.80 – 2.40 м., сади се през 45 см. Цветове с форма на чалма с d 7.5 см., жълти с тъмночервени петънца. VІІІ – ІХ.
L. Longiflorum h 0.75 – 0.90 м. Сади се през 22 см. Цветовете са тромпет, l 12-15 см., бели. Полуиздръжлив.
L. Pumilum h 0.30 – 0.45 м.. Сади се през 15 см. Цветовете са с форма на чалма, d 3.5 см. малиново червени. М. VІ.
L. Regale h 0.80 – 1.80 см. Сади се през 45 см. Цветовете са тромпет, l 12.5 см., бели с жълто гърло. М. VІІ – VІІІ.
L. Tigrinum h 1.20 м. Сади се през 45 см. Цветове с форма на чалма, d 7.5 см., оранжеви, с пурпурни петънца. М. VІІ – ІХ.

Б. Вкоренява се базално. Луковицата се засажда плитко 5 см.
L. Canadense h 1.20 – 1.80 м. Сади се през 30 см. Цветовете са тромпет, l 5 см., жълти с кафяви петънца. М. ІХ.
L. Candidum h 1.20 -1.50 м. Сади се през 22 см. Цветовете са тромпет, l 7.5 см., бели. М. VІ – VІІ.
L. Matragon h 0.90 – 1.50 м. Сади се през 30 см. Цветовете са с форма на чалма, d 3.5 см., пурпурно-кафяви с тъмни петна и с неприятна миризма. М. VІ – VІІ.
L. Pardalinum h 0.90 – 1.80 м. Сади се през 30 см. Цветовете са с форма на чалма d 6 см., тъмно оранжеви с пурпурни петна. М. VІІ.

Лошата новина е, че тук не става дума за хибридните сортове лилиуми, които се предлагат на пазара. Това са само ВИДОВЕ лилиуми, култивирани диворастящи, които се използват в хибридната работа на селекционерите и не се продават ва пазара. (Само Lilium Regale се продава.

Автор:  hobbykafe