Сифнос - Острова на чудесата (Sifnos)

   Сифнос е четвъртият остров от групата на Цикладите, разположен между Милос и Серифос. Това са острови, различни по големина, разпръснати из Егейско море. Геолозите отдават специфичната форма, която Цикладите днес образуват, на активна геоложка дейност - земетресения, изригвания на вулкани, движения на земните маси, които са предизвикали сблъсъка на големи замни масиви. Мнозина вярват, че при едно такова раздвижване на земната кора се е изгубил и континента Атлантис (Атлантида). 

Архитектурата на това място е смесица между средновековна и цикладска. Тук може да видите безброй манастири и църкви, тесни каменни улички и бели къщички. 

За този остров се носи следната легенда. Преди много години рибари от острова забелязали светлина в морето. Отишли да проверят и били изумени от това, което извадили с мрежите си - статуя на Дева Мария. Хората занесли необикновенния си улов в малка манастирска църквичка от 17 век - Chryssopigi, намираща се на края на дълга ивица земя вдадена навътре в морето. Местните считат тази статуя за покровител на острова.

Защитните сили на Девицата били доказани няколко години по-късно, когато пирати щурмували Сифнос и преследвали група монахини към манастира Chryssopigi. Те се помолили на Богородица, да им помогне да избягат от тях и тогава станало чудото. Монахините достигнали църквата със статуята на Дева Мария и се скрили в нея, а земята след тях се напукала и пиратите паднали в морето. От тогава остров Сифнос е известен като Острова на чудесата.                                                                      

Всяка година чудото на Богородица се чества на Възнесение Годподне и иконата напуска дома си в Chryssopigi. Връщането на това свещенно изображение е празник и е приветствано с мнозинство жителите на Сифнос, старци и жени в черно, малки деца, богатите атиняни и една малка шепа туристи. Публиката се събира на мостика, който днес свързва Chryssopigi с южния край на острова. Сини и бели флагчета са нанизани на ограждащите стени на манастира, цветя покриват рамката на вратата, а от вътре се носи аромата на печена леща. 

 През останалата част от годината Сифнос е много по-тихо и спокойно място. За да се насладите на приятния остров е най-добре да го посетите между септември и юни. През юли и август пансионите и малките хотели са запълнени. Цикладските острови се отличават със средиземноморски климат, като средната годишна температуря е от 18-19 С. Зимите са меки, а летата прохладни благодарение на сезонните ветрове "meltemia".

Повече от 300 църкви, параклиси и манастири има на острова, като някои от тях са толкова малки, че се състоят само от един човек. Варосаните параклиси с ярки сини врати украсяват пасища и скалисти склонове като снежна кърпи. 

Столицата на Сифнос се нарича Аполония, а град Кастро е едно от най-красивите места. Разположен е на малко полуостровче, като на върха му се вижда красив венециански замък. Той е жив музей, построен на древния акропол „асти” (полис). Спорен Херодот, от праисторически времена той е непрекъснато обитаван. В подножието му са накацали малки бели къщички, като първия ред, вървейки към селото откъм външната стена на средновековния град са били обитавани от простолюдието, докато висшата класа е имала жилища на по-високи места в рамките на крепостната стена за по-добра защита от пиратски нападения – често явление през тази епоха. Мястото е толкова малко, че къщите са изградени върху склона почти една върху друга, като някои площадчета са разположени върху покривите им.

Особено интересни са църквите на Кастро, както и Панагия Агелоктидти в Катавали, Манастирът на Пророк Илия, Манастира Хрисостомос в Като Петали, Панагия та Гурния в Пано Петали, Агиос Антипас в Пано Петали, Агиос Константинос в Артемонас, Панагия тис Аму и Панагия Коги в Артемонас, Панагия Елеуса в Кастро, Манастирът на Панагия Пулати, Панагия ту Вуну и Манастирът на Панагия на Хрисопиги.                                                            

Hobyto.com