Разгадаха езика на делфините

   Делфините, орките, белугите, китовете и кашалотите, както и всички останали китоподобни, говорят помежду си на подводни диалекти, които учат през детството си. Езикът им е съвършен и си има свой синтаксис и богата лексика. 
„Откритието може да се сравни единствено с Коперниковата научна революция, благодарение на която Земята най-накрая започнала да се върти около Слънцето в представите на средновековния европеец.

За пръв път в историята на света срещаме толкова перфектна нечовешка реч. Все още не знаем какво точно си казват, но едно е сигурно: репертоарът им от думи и изрази е пъстър и изключително сложен. Езикът им предава дори абстрактна информация, което означава, че са високоразвита цивилизация с интелект, подобен, а може би и по-съвършен от човешкия. Най-гениален е „народът“ на бутилконосите делфини, за които подозираме, че са по-умни от хората“, твърдят Александър Занин и Владимир Марков от Института по еволюционна морфология към Руската академия на науките. 

Този вид делфини имат голям, добре оформен мозък, с различни центрове на емоциите и мисловната дейност. Те решават сложни логически задачи и се учат с далеч по-бързи темпове от хомо сапиенс. Живеят в сплотено общество с отделни социални групи и следват свой етичен кодекс. В критични ситуации действат бързо и организирано, следвайки предварително обмислен план.

„Наблюденията и експериментите ни показаха, че всеки строго координира действията си с другите. Тази задружност е невъзможна без стройна комуникационна система с ясни правила и синтаксис. 100%-ово доказателство за нея са сигналите, които записваме под вода. Следим разговорите им в спокойно състояние, при тревога, смърт, раждане на делфинче или в други радостни моменти. Освен със звуци те си общуват и с жестове, докосвания, погледи, промяна в позицията на тялото и дори с мехурчетата, които издишват“, възхищава се Занин. 

Когато си бърборят в тоналния режим, те използват нискочестотни модулирани сигнали. Делфинът майсторски сменя посоката и скоростта на честотните вариации, „изговаряйки“ цели фрази и изречения. Структурата на сигналите е поредица от акустично различаващи се елементи и представлява серия от съобщения, подобни на криптограми. Възможностите на такъв усложнен език са огромни. За да разчете особените наречия, подтекстове и нюанси, дешифровчикът трябва да знае какви са значенията на всяко умишлено изменение в честотния обхват, регистъра и продължителността на „думите“.

Подсвирквания, мърморене, писукания и всевъзможни звуци са малка част от репертоара на китовете, записан и от биолозите в Университета на Куинсленд, Австралия. За 3 г. те са проучили над 34 типа китови фрази, а резултатите от изследванията си публикуват в американското „Списание на акустичното общество“.
„Очаквах да открия най-много десетина повтарящи се и завършени комуникационни съобщения, но до този момент те вече са 34. Без съмнение реалният им брой е десетки пъти повече. Какво друго е това, ако не език като човешкия, а дори и по-съвършен от него?“, коментира изследователят от Куинсленд Ребека Дънлоп. 

Учените следват гърбатите китове (Меgарtеrа novaeangiae), мигриращи край източните австралийски брегове. Закрепват аудио предаватели върху шамандурите и прослушват подводните диалози от брега. Именно така записват 660 звуци от 61 китови общности. 

“Част от фразите са напълно неразбираеми, докато други имат ясен смисъл – допълва Дънлоп. -Влюбят ли се, мъжките „запяват“ романтични любовни песни, ухажвайки своите Жулиети. Някои високочестотни викове и писъци изразяват несъгласие, раздор, обида и могат да прераснат в истински подводен скандал. Майката вика малкото с нежно „уооп“, тоест „ела“. Общуват си напълно като нас, което, е меко казано, удивително. В океаните живеят истински разумни, цивилизации. Крайно време е да помислим как да ги опазим. Най-големият им враг сме самите ние с нашите китоловни кораби, лодки, сонарни станции, химикали и киселинни дъждове“.