2010-07-27

Хемерокалис – Hemerocallis

Хемерокалис – Hemerocallis

Семейство: Многогодишни растения от семейство Liliaceae – Лилиеви. Името Hemerocallis идва от гръцки ἡμέρα (hēmera) „ден“ и καλός (Калос) „красиви“ тъй като цвета се отваря обикновено по изгрев слънце и увяхва със залеза. Има видове, които цъфтят нощно време.
Синоними: Daylily
Разпространение: от Европа до Китай, Корея и Япония.
Описание: Регистрирани са около 60000 хибридни сорта, някои са силно ароматни, а самия род Hemerocallis наброява около 25 вида. Хемерокалиса има богата коренова система, част от която представлява доста удебелени шнуровидни корени, които понякога образуват ластуни. Цветовете са големи, фуниевидни, малко приличат на тези на лилиума, оранжеви, жълти, розови, червено-кафяви. Шестделни, с неголяма чашка, на която са разположени цветовете – от два до десет. Едновременно се отварят от един до три цвята, като цялото храстче цъфти от 25 до 30 дни. Цветоносите могат да са няколко – безлистни или с листа по тях, на височина до 1.00 метра. Видовете се описват по дължината на цветоноста – ниските до 30 см., средните от 30 до 60 см., а високите – над 90 см. Плода представлява тристенна кутийка с малки черни и лъскави семена.
Светлина: В естествени условия, в Далечния Изток и Източна Азия хемерокалиса расте в покрайнините на горите в храсталаците. Затова много често като препоръка при отглеждането му можем да срещнем изискване да се сади на сенчести или полусенчести места. Като се има предвид, че основните доставчици и развъдници, специализирани в размножаването и хибридизацията на хемерокалиса са в САЩ, Франция и Австралия и климата в тези региони, става ясно защо се препоръчва засаждане на сянка. При силното слънце там, хемерокалиса много бързо ще прецъфти. Адаптивно растение е, може да вирее на сянка, полусянка, но обилен цъфтеж ще се наблюдава само при добра осветеност.
Температура: Зимни температури – издържа до -15°С ÷ -20°С, летни температури до 25°С ÷ 35°С.
Поливане: Мощната коренова система позволява доставянето на влага за растението от дълбочина и не се влияе от повърхностното засушаване на почвата. Като оптимално условие за отглеждане се счита онова, при което горния слой на почвата на нивото на растителната розетка е сух, а влагата е в дълбочина на 20-30 см., където е разположена основната част на кореновата система. Това може да се постигне с мулчиране на терена около туфите на хемерокалиса.
Мулчиране: За мулчиране се изполват дребни дървесни парченца, натрошени дървесни кори или торф. Не бива да се ползва свежа дървесина – талаш или парченца дърво или кора. При мулчиране трябва да се остави незасипана почвата в основата на стеблата за да не пречи при поникването на новия прираст.
Подхранване: На пролет, когато израстват новите листа се подхранва с комплексен минерален тор. Обикновено се насипва в сухо състояние между туфите хемерокалис, направо върху почвата. При поливане се усвоява необходимото количество. Основното подхранване е месец след пика на цъфтежа, когато има период на покой, по време на който се залагат цветоносите за следващата година. Това осигурява обилен цъфтеж през следващата година.
Размножаване: Вегетативно и чрез семена.
При отглеждане от семена видовите характеристики не се запазват. Този метод се използва за размножаване на ботаническите видове и от селекционерите. Семената на хемерокалиса бързо губят кълняемост. Засаждат се прясно събрани непосредствено наесен или напролет през следваща година. Преди есенния посев семената се стратифицират при температура 2°С – 4°С в продължение на един и половина – два месеца. Растенията, отгледани от семена цъфтят след две – три години.
При вегетативно размножаване чрез делене на майчиното растение се запазват всички родителски характеристики. Препоръчва се разделяне на пролет. Сигнал, че е време за пресаждане е появата на новия прираст. Колкото по-рано се направи деленето, толкова по-малко се травмира растението. При разделяне на хемерокалиса в по-късен период, е възможно растението да не цъфне. Използват се не по-стари от 5- 6 години растения.
Особености: След прецъфтяване на растението, цветоносите се изрязват. В началото на зимния период се изрязва почти цялата надземна част на растението, като се оставят само новите листа. Трябва да се има предвид, че в края на лятото листата на хемерокалиса губят атрактивния си вид и пожълтяват и умират. Затова се засаждат в композиция с други растения, които да прикриват пожълтялата листна маса.

Автор: hobbykafe

рекламирай тук
рекламирай тук
Тропическата ботаническа градина Нонг Нуч в Тайланд (Nong Nuch)

Тропическата ботаническа градина Нонг Нуч в Тайланд (Nong Nuch)

Историята на тази уникална тропическа ботаническа градина започва през 1954 г., когато г-н Писит и г-жа Нонг Нуч Тансака закупуват 600 акра земя с цел превръщането й в голяма овощна плантация.
 
Ангрекум орхидеи (Angraecum)

Ангрекум орхидеи (Angraecum)

Родът Angraecum съдържа около 220 вида. Тези орхидеи се размножават както вегетативно, така и чрез опрашване. Част от тях имат за местообитание сухи тропически гори и като последица от това имат дебели и месести листа.
 
Соланум - естествена коледна украса в дома

Соланум - естествена коледна украса в дома

Растението Соланум, известно и под името "Коледна череша" и "Йерусалимска череша", е пренесено от Канарските острови, където са естествените му находища. Има храстовиден вид и достига 50-70 см височина, но ако ще го отглеждате в саксия
 
Дионея "Венерина мухоловка" (Dionaea muscipula)

Дионея "Венерина мухоловка" (Dionaea muscipula)

Венерината мухоловка е малко растение, чиято структура може да бъде описана като розетка от четири до седем листа, излизащи от подземно грудкоподобно стебло. Всяко стебло може да достигне от три до десет сантиметра в зависимост от сезоните.
 
Милтония – Miltonia

Милтония – Miltonia

Повечето хора мислят, че Милтонията и Милтониопсиса са една и съща орхидея, поради факта, че преди години са принадлежали към един и същи род – Милтония. Обикновено наричат Милтониопсиса „теменужена“ орхидея – формата на цветовете му много напомня на
 
Content