Прозорец към другия свят

   Спомнете си за съхранения обичай – веднага след смъртта на човек да се покриват всички огледала в дома, а в стаята, където лежи покойникът, даже ги обръщат наобратно към стената или изнасят от помещението. Обичаят да се покриват огледалата е свързан в славянските народи с представата им за него като граница между земния свят и другите светове...

Славянските традиции, например, предписвали на жените да не гледат в огледало по време на менструация, бременност и след раждане. Смятало се, че през това време "пред нея е отворен гроб". Опасността не се състои само от съприкосновението със смъртта чрез огледалото, но и заради удвояването на човека, възникващо благодарение на отражението. То заплашва с раздвоението между света на живите и света на нечистите – превръщане в черен магьосник, вещица, вампир.

Експериментите на Моуди
С окултните свойства на огледалото учените се заели още в края на XIX век. Немското общество за психични изследвания е събрало цяла колекция от необичайни явления, свързани с огледалата. За едно от тях разказва Клара Рошбах, жителка на Мюнхен. Веднъж тя се приближила до огледалото, за да си оправи прическата и се разтреперила от изненада. Оттам я гледал, както отначало и се сторило, непознат мъж. Вечерта разбрала, че лицето в огледалото и напомня на дядо и Хенрих, отдавна заминал си от Мюнхен. На сутринта пристигнала телеграма: дядото починал в същия момент, в който Клара видяла изображението му в огледалото.

Повече от десет години посветил на изучаването на огледалото психиатъра Раймонд Моуди, прославил се благодарение на своята книга "Живот след смъртта". Той създал специална камера за поглеждане в другия свят, откриващ се зад огледалата. Тя представлявала малка стая с плътни прозорци, обвити с черна бархетна тъкан. На една от стените на височина метър от пода висяло огледало. Пред него имало меко удобно кресло. Ъгълът на огледалото бил регулиран така, че човек не виждал собственото си отражение. Единственият източник на светлина в тази "черна" стая бил малък светилник. Според мнението на Моуди, именно такова устройство на стаята обезпечавало идеални условия за "поглед в другия свят".

Моуди избрал за първите си опити зрели хора, непревзети, но интересуващи се от особеностите на човешкото съзнание. Задължително условие било отсъствието на умствени или емоционални разстройства, умението ясно да изразяват усещанията си и главното, отсъствието на склонност към окултна идеология. Започнал опитите, Моуди мислел, че само един от десет участници ще види представители от другия свят. Но ученият сбъркал в прогнозите: не един от десет, а пет участника видели в огледалото своите починали роднини! Разказите на участниците някъде си приличали, но някъде се различавали. Едни общували с починалите си роднини мислено, без думи. Други ясно чували обърнатият към тях глас. На някои им се струвало, че наблюдават починалите зад огледалото. Други, че те излизали оттам и след това се връщали обратно. Примерно всеки десети казвал, че призраците на починалите сами излизали от огледалото.

Въпреки, че участниците в опитите специално се подготвяли за провеждането им и задължително дълго се вглеждали във фотографиите на онези покойници, които искали да видят, те далече не винаги се появявали в огледалото. Така например, възрастен лекар мечтаел да се види с починалия си преди 30 години баща, а се срещнал с покойния си братовчед. Скептично настроен бизнесмен видял вместо баща си деловия си партньор, починал от сърдечен пристъп. Жена се съгласила да участва в опитите, горещо надявайки се да види починалия си мъж, но вместо него дошла майка и. Тя разказала на вдовицата, че мъжът и не може да дойде на свиждане, тъй като има много да учи в задгробния живот.

Когато Моуди сам решил да изпробва камерата, него също го чакало разочарование. Той повече от час седял пред огледалото с надеждата да види любимата си баба по майчина линия, но в крайна сметка се срещнал със злата и ексцентрична баба по бащина линия. При това Моуди бил поразен, как се е променила тя: "Усетих излизащите от нея топлина и любов, покой и радост".

Призракът на покойния граф
Конструкцията, измислена от Моуди, само помага да се видят жителите "зад огледалото". Често образите на починалите се появяват в огледалата без всякаква помощ. Именно тогава срещите с другия свят са много плашещи. Ето каква история разказа на автора директора на крупен московски завод Анатолий Д. В началото на 60-те години той заминал за Египет да помага в строителството на промишлен обект. На летището го посрещнал представител на посолството, който закарал Анатолий в хотел, където винаги отсядали съветски специалисти. Собственичка на хотела била руската емигрантка графиня Борецка.

Графинята посрещнала пристигналия от Москва земляк приветливо, дълго разпитвала за столицата. Свободни места в хотела нямало, но нашия герой така се понравил на графинята, че тя му предложила да се установи в нейния градски дом. Анатолий с благодарност се съгласил. И от този момент започнали срещите му "зад огледалото". Младия съветски специалист, убеден атеист, станал временен владетел на големия дом. В него имало много стаи, басейн и три спални, различаващи се една от друга само по цвета. Анатолий си избрал синята спалня и веднага побързал към завода. Върнал се късно, веднага се метнал на огромното легло и заспал.

Събудил се от силен удар в гърба. Спял настрани и отворил очи, видял пред себе си до него огромно огледало, а до леглото висок мъж с фрак и чалма. Анатолий затворил очи, след това отново ги отворил – видението си било на предишното място. Разтърсил глава, отново отворил очи – мъжът изчезнал. Анатолий запалил светлината и огледал всички стаи – никакъв мъж нямало в дома. Проверил ключалките на вратите – никой не можел да проникне в дома. Но и през втората, и през третата нощ в огледалото се появявал брадатия мъж с фрака и чалмата... Минала седмица, хазяйката поканила московчанина на чаша кафе. Анатолий влезнал в кабинета и изтръпнал – от стените го гледал портрета на човека, който всяка нощ се появявал в огледалото. "Това е граф Борецки, моя починал съпруг" казала хазяйката, забелязвайки реакцията на Анатолий. А след това добавила със смях: "Той много обичаше къщата, където вие сега живеете. Понякога дори се появява в огледалата, намиращи се в спалните. По вашата реакция виждам, че вече сте се запознали".

Историята с огледалата на Борецка си има продължение. В Кайро пристигнал познат на Анатолий: работникът от филхармонията Лев С. Анатолий поканил музиканта да поживее при него няколко дни в една от спалните. На сутринта влезнал в стаята на познатия си – тя била пуста! От Лев останали само дрехите, небрежно захвърлени върху стола. Изведнъж изпод леглото се раздало хъркане. Анатолий открил там спящия Лев. Следващата нощ музикантът също прекарал под леглото, а на сутринта, събрал вещите си, се преместил в освободила се хотелска стая. Отивайки си, той признал, че под леглото го подгонил страх, предизвикан от появата на някакъв тип в огледалото.

Успокоение на душата
Петербургският психотерапевт Виктор Веткин решил да приложи опита на Моуди за лечебни цели. Оборудвал в дома си същата камера за "поглед" зад огледалото и проверил действието и върху себе си. В огледалото лекарят видял дядо си, починал преди 20 години. Преди смъртта си той бил тежко болен. Веткин запомнил измъченото му, землисто лице. Но от огледалото го гледал младолик старец – бодър и здрав. За какво си разговаряли, лекарят впоследствие не могъл да разкаже. Останало му само усещане за топлина и доброта, изхождащи от дядо му.

Именно това усещане от срещата с другия свят доктора се постарал да използва за облекчаване страданията на живите. Почти всички, които са били пред огледалата разказвали, че след свиждането с починалите роднини в тях се заглаждала болката от загубата, в душата им настъпвал мир и те по нов начин възприемали съдбата си. Ето още един пример. В стаята с огледалото влезнала млада жена. Тя се намирала в състояние на дълбока депресия. Загинал петгодишният и син и майката виняла за смъртта му себе си. След десет минутно пребиваване пред огледалото от стаята излязъл съвсем друг човек. "Видях го, общувах с него съвсем реално" разказала усмихнатата жена. "Там му е добре".

Хипотезите на учените
Как се появяват в огледалата образите на починалите? Може да се предложат две хипотези.
Първата признава независимото съществуване на призраците, появяващи се в огледалото. Според мнението на известните изследователи на паранормалното Юрий Фомин, Игор Винокуров, Алексей Прийм, със смъртта на физическото тяло човек не изчезва напълно. Остава структура, която представлява особено енергетично поле. Тя съхранява част от нашето съзнание и след смъртта може още известно време да съществува независимо от физическото тяло. Огледалата, особено старинните, повърхността на които се правели от живак – магически метал, обладават при определени условия способност да отражават тези енергетични фантоми.

Втората хипотеза предполага, че призраците идват от нашето подсъзнание. Пермският учен Г.Крохалев успял да фотографира възникващите в зениците на хората ясни изображения на обекти, които очите в същия момент не виждат. Оттам и една стъпка до обяснението на ефекта на огледалото – образите на починали хора при определени условия проектира самия човек. Що се касае до това, как покойните попадат в зениците, то много експерти признават съществуването на Всемирен разум, обединяващ съзнанието на всички хора – както живите, така и живелите преди това на нашата планета. Човек, изпаднал около огледалото в транс, е способен да се приобщи към Всемирния разум и да възприема информацията за починали хора.

Впрочем, може да се даде и друго обяснение на ефекта, възникващ пред огледалото: с негова помощ човек може да "погледне" вътре в себе си. В дълбочината на подсъзнанието му се съхраняват образите на предците му и случайни хора, срещнати на жизнения път. И се получава, че той води разговор не с душите на умрелите, а със своето подсъзнание.

А сега малко за механизма на възникване на изображения. Японски учени са създали притежаващ повишена термочувствителност екран. Ако го гледате и си мислите за някой човек или предмет, то на екрана ще възникнат съответните контури – един вид психолограма. Тя позволява да се извлече информация от "банката" на информационното поле и по този начин създава ефект на присъствие в "огледалото" на отдавна починали хора.

Автор: М.Бурлешин
Източник: "Интересная газета. Магия и мистика" №12 2010 г.